ЕС ще следи със сателит кой не си обработва нивите
Сателити ще наблюдават положението на посевите. От 1 януари европейските дотации ще се управляват с данни от спътници. Това е резултат от една от най-важните промени в новата селскостопанска политика, която е обвързвана с внедряването на отдалечен мониторинг на стопанствата.
От март 2017 година насам спътниците „ Сентинел 1 и 2 “ по стратегия „ Коперник “, които са благосъстоятелност на Европейски Съюз, обезпечават постоянно безплатни изображения с висока разграничителна дарба, които могат да доведат до пробив в технологиите за наблюдаване на Земята за мониторинг на земеделските практики.
Парцели
Тъй като изображенията се снимат постоянно, автоматизираната обработка на хронологично събрани данни в продължение на целия вегетационен интервал дава опция без човешка интервенция да се разпознават културите и да се наблюдават някои аграрни практики на обособени имоти. Именно с данните от спътниците “Сентинел ” ще бъдат сменени и теренните инспекции в България от следващата година.
Сентинел
Темата за мониторинга на площите е била дискутирана на Консултативен съвет от биоземеделие съгласно Агри.БГ.
България стартира да употребява спътниците “Сентинел ” от 1 януари 2023 година, а година по-късно би трябвало да бъде уголемен обсегът, с цел да обхване всички интервенции, основани на повърхност с всичките им критерии за допустимост.
От 2025 година наложително би трябвало да бъдат въведени и геолокализираните фотоси с изкуствен интелект и детекцията. А до 2027 година този изкуствен интелект и тази детекция би трябвало да обгръщат най-малко 70% от интервенциите и техните критерии за допустимост.
Критерии
Задължително е системата за мониторинг на повърхност да може да дава информация за неприемливите площи. Също по този начин би трябвало да дава данни за неприемливите способи на потребление на земята, както и за категорията земеделска земя.
Някои от главните цели на мониторинга на площите са ранното разкриване на неизпълнени условия на допустимост и/или удостоверение на верните заявки. Както и изпращането на навременна информация през заявката на бенефициера за неизпълнени условия за допустимост. По този метод ще се улеснят процесите и по-малко фермери ще бъдат глобени.
Възстановяват
Идеята е системата за мониторинг на повърхност да следи постоянно и систематично земеделските действия и практики. На база на съдържащата се информация България ще изпраща информация до Европейската комисия (ЕК). На база на нея пък ще излиза наяве дали ще се възвръщат суми на дадени страни членки или не.
Първоначално новият модел ще стартира да работи при контрола на Схемата за единно заплащане на повърхност (СЕПП) и на необлагодетелствани региони.
От март 2017 година насам спътниците „ Сентинел 1 и 2 “ по стратегия „ Коперник “, които са благосъстоятелност на Европейски Съюз, обезпечават постоянно безплатни изображения с висока разграничителна дарба, които могат да доведат до пробив в технологиите за наблюдаване на Земята за мониторинг на земеделските практики.
Парцели
Тъй като изображенията се снимат постоянно, автоматизираната обработка на хронологично събрани данни в продължение на целия вегетационен интервал дава опция без човешка интервенция да се разпознават културите и да се наблюдават някои аграрни практики на обособени имоти. Именно с данните от спътниците “Сентинел ” ще бъдат сменени и теренните инспекции в България от следващата година.
Сентинел
Темата за мониторинга на площите е била дискутирана на Консултативен съвет от биоземеделие съгласно Агри.БГ.
България стартира да употребява спътниците “Сентинел ” от 1 януари 2023 година, а година по-късно би трябвало да бъде уголемен обсегът, с цел да обхване всички интервенции, основани на повърхност с всичките им критерии за допустимост.
От 2025 година наложително би трябвало да бъдат въведени и геолокализираните фотоси с изкуствен интелект и детекцията. А до 2027 година този изкуствен интелект и тази детекция би трябвало да обгръщат най-малко 70% от интервенциите и техните критерии за допустимост.
Критерии
Задължително е системата за мониторинг на повърхност да може да дава информация за неприемливите площи. Също по този начин би трябвало да дава данни за неприемливите способи на потребление на земята, както и за категорията земеделска земя.
Някои от главните цели на мониторинга на площите са ранното разкриване на неизпълнени условия на допустимост и/или удостоверение на верните заявки. Както и изпращането на навременна информация през заявката на бенефициера за неизпълнени условия за допустимост. По този метод ще се улеснят процесите и по-малко фермери ще бъдат глобени.
Възстановяват
Идеята е системата за мониторинг на повърхност да следи постоянно и систематично земеделските действия и практики. На база на съдържащата се информация България ще изпраща информация до Европейската комисия (ЕК). На база на нея пък ще излиза наяве дали ще се възвръщат суми на дадени страни членки или не.
Първоначално новият модел ще стартира да работи при контрола на Схемата за единно заплащане на повърхност (СЕПП) и на необлагодетелствани региони.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ